Когато стоки от Китай, Турция или друга държава извън ЕС пристигнат в България, невинаги е необходимо цялото количество да бъде освободено веднага. Част от него може да се продава постепенно, да остане за по-късен етап или да бъде реекспортирано. Митническото складиране позволява стоките да останат под митнически надзор, като плащането на мито, ДДС и евентуален акциз се отлага до освобождаването им за пазара на ЕС.

⁠Какво представлява митническото складиране

Митническото складиране е специален митнически режим за съхранение на несъюзни стоки в помещение, сграда, резервоар или открита площадка, одобрени от митническите органи. През целия период стоките остават под митнически надзор и трябва да могат да бъдат идентифицирани по всяко време.

Докато товарът е поставен под режима, не плащате вносното мито, ДДС при внос и евентуалния акциз. Задълженията възникват, когато подадете декларация за допускане на цялото или на част от количеството за свободно обращение. След освобождаването стоките придобиват съюзен митнически статус и могат да се продават и използват на пазара на ЕС.

По правило няма максимален срок за престой в митнически склад. Митническите органи обаче могат да определят срок, когато продължителното съхранение на дадена стока създава риск за здравето на хората, животните, растенията или околната среда. Практическият срок зависи и от годността на стоката, условията за съхранение и търговския ви план.

Важно е да не приемате отложеното плащане като освобождаване от плащане. Ако след шест месеца внесете стоката в ЕС, митата и данъците ще бъдат определени при нейното освобождаване. Ако я реекспортирате и разполагате с надлежно доказателство за напускането на митническата територия на ЕС, няма да плащате вносните вземания.

⁠Разликата между временно складиране, митнически склад и обикновен склад

Временното складиране започва, след като несъюзната стока бъде представена пред митническите органи. Декларацията за временно складиране трябва да бъде подадена най-късно при представянето на товара. От този момент разполагате с максимум 90 дни, за да поставите стоката под митнически режим или да я реекспортирате. Срокът не може да бъде удължен.

Митническото складиране започва едва след подаването и приемането на митническа декларация за този режим. То не е автоматично продължение на временното складиране. Необходимо е стоката да бъде приета в разрешен митнически склад, да бъде включена в неговата отчетност и да остане под контрол до приключването на режима.

Обикновеният логистичен склад не е митнически режим. В него най-често се съхраняват стоки, които вече са освободени за свободно обращение и за които митническите задължения са уредени. Несъюзна стока не може просто да бъде оставена в произволен склад само защото няма да се продава веднага.

Митническият склад не трябва да се бърка и с данъчния склад. Данъчният склад е отделно лицензирано съоръжение за производство, преработка, получаване, складиране и изпращане на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Той се използва например за определени алкохолни продукти, тютюневи изделия и енергийни продукти и не е синоним на митнически склад.

⁠В кои случаи митническото складиране е изгодно

Митническото складиране е особено подходящо, когато:

• Внасяте голяма партида, но ще продавате и освобождавате количествата постепенно.
• Стоката е сезонна и ще ви бъде необходима след няколко месеца.
• Част от товара е предназначена за България или друга държава от ЕС, а друга част може да бъде изпратена към Сърбия, Северна Македония, Турция, Близкия изток или друг пазар извън ЕС.
• Все още не знаете кой ще бъде крайният купувач и в коя държава ще бъде освободена стоката.
• Необходимо е време за проверка на качеството, сортиране, разделяне на партидата, преопаковане или подготовка за продажба.
• Липсва документ, необходим за допускане за свободно обращение, но въвеждането и съхранението на стоката са разрешени.

Митническото складиране не винаги е икономически оправдано. Ако ще използвате цялата стока веднага, митническата ставка е ниска или стойността на товара е малка, разходите за транзит, обезпечение, разтоварване, складова отчетност и последващи декларации могат да бъдат по-високи от ползата от отложеното плащане.

Затова решението трябва да се основава на предварителна сметка. Сравнете размера и срока на отложените мито и ДДС с всички разходи за придвижване, приемане, съхранение и освобождаване. При бавнооборотни, сезонни или предназначени за различни пазари стоки ползата обикновено е по-голяма.

⁠Какви видове митнически складове съществуват

Действащото европейско законодателство разделя митническите складове на обществени и частни.

При обществен митнически склад тип I отговорностите са разпределени между титуляря на разрешението за склада и титуляря на режима. При обществен склад тип II основната отговорност за спазването на режима е на титуляря на режима. Общественият склад тип III се управлява от митническите органи. При частния митнически склад титулярят на разрешението е и титуляр на режима, но не е задължително да бъде собственик на съхраняваните стоки.

За повечето фирми, които внасят отделни или периодични пратки, практичният вариант е използването на вече разрешен обществен митнически склад. Така не е необходимо да кандидатствате за собствено разрешение, да изграждате одобрена отчетност и да предоставяте обезпечение за самото управление на складовия режим.

Все още могат да се срещнат статии и документи, които разделят складовете на типове A, B, C, D, E и F. Това е класификация по предишното митническо законодателство. След прилагането на Митническия кодекс на Съюза от 1 май 2016 г. актуални са обществените складове тип I, II и III и частният митнически склад.

⁠Как стоката стига от границата или пристанището до митническия склад

Когато товарът пристигне на входното митническо учреждение в ЕС, той се представя пред митническите органи и се подава декларация за временно складиране, ако стоката не бъде поставена незабавно под друг режим.

Ако избраният митнически склад се намира на друго място, товарът обикновено се придвижва под режим външен съюзен транзит T1. Този режим позволява несъюзните стоки да бъдат транспортирани до получаващото митническо учреждение, без по време на движението да се плащат вносните мита и другите вземания.

За транзита трябва да има валидно обезпечение. Определят се получаващо митническо учреждение и срок за пристигане. Товарът трябва да бъде представен в определения срок, със запазени пломби и без нерегламентирано разтоварване, замяна или промяна. След пристигането се подава декларацията за митническо складиране и стоката се включва в отчетността на склада.

Например камион може да влезе в България през Капитан Андреево, а стоката да трябва да бъде складирана в София. Друг товар може да пристигне на пристанище Бургас, но да бъде предназначен за склад във вътрешността на страната. И в двата случая предварително трябва да бъдат уточнени транзитът T1, обезпечението, превозвачът, получаващото митническо учреждение и готовността на склада да приеме товара.

Самото изписване на адреса на митническия склад в CMR или в друг транспортен документ не поставя стоката под митнически режим. Без правилно открит и приключен транзит товарът може да остане на границата, пристанището или митническия терминал и да започнат да се начисляват допълнителни разходи.

⁠Как се подава декларацията за митническо складиране в България

В България декларациите за внос и за поставяне под митническо складиране се подават електронно чрез Митническата информационна система за внасяне. За да подавате самостоятелно данни, са необходими валиден EORI номер, квалифициран електронен подпис и регистрация за електронните услуги на Агенция „Митници“. Системата се развива поетапно, като от април 2025 г. се прилага и функционалност за централизирано оформяне при внос.

На практика много фирми използват митнически представител. При прякото представителство представителят действа от ваше име и за ваша сметка. При косвеното представителство той действа от свое име, но за ваша сметка. Видът на представителството има значение за отговорността и за лицата, които могат да бъдат длъжници при неправилно деклариране.

Собственикът на стоката, деклараторът, митническият представител, титулярят на режима и операторът на склада не са непременно едно и също лице. Затова преди изпращането трябва да е ясно кой подава декларацията, кой предоставя обезпечението, кой поддържа митническата отчетност и кой отговаря при липса, грешни данни или неспазен срок.

⁠Какви документи трябва да бъдат подготвени преди пристигането

Пълният комплект зависи от стоката, държавата на изпращане и предходния транспортен режим. В повечето случаи трябва предварително да осигурите:

• Търговска фактура с точно наименование на стоката, количество, единична и обща цена, валута, продавач и купувач.
• Опаковъчен лист с броя на колетите или палетите, съдържанието на всяка опаковка и нетното и брутното тегло.
• CMR, коносамент, въздушна товарителница или друг транспортен документ.
• Договореното условие по Incoterms и данни за транспортните, застрахователните и другите разходи, свързани с доставката.
• Предложен код по Комбинираната номенклатура или TARIC и техническа информация, достатъчна за проверката му.
• Държава на непреференциален произход и документ за преференциален произход или митнически статус, когато е приложим.
• Сертификати, лицензи, разрешения, анализи и регистрационни документи за регулирани стоки.
• T1, декларация за временно складиране или друг документ за предходния митнически режим.
• EORI номер и пълномощно за митническо представителство.
• Серийни номера, партиди, срокове на годност, модели, състав и технически характеристики, когато са необходими за идентификацията.

Митническите органи могат да изискат всички документи, необходими за проверка на декларираните данни, включително фактурата, договора, транспортните документи и доказателствата за формиране на митническата стойност.

Описанията във фактурата, опаковъчния лист и транспортния документ трябва да съвпадат. Формулировки като „parts“, „samples“, „equipment“ или „accessories“ не показват от какъв материал е продуктът, за какво се използва и как трябва да бъде класиран. По-точно описание би било например „стоманени резервни зъбни колела за индустриални редуктори, модел…“, придружено с чертеж, каталог или техническа спецификация.

Най-честите грешки и как ние в Тия Логистикс ги предотвратяваме

Повечето забавяния не започват в самия склад, а още преди изпращането на товара. Най-често допълнителни разходи възникват, когато:

• Камионът или контейнерът е изпратен, преди складът да е потвърдил вида на стоката, датата и възможността за приемане.
• Не е организиран T1, няма достатъчно обезпечение или е посочено грешно получаващо митническо учреждение.
• Фактурата, опаковъчният лист и транспортният документ съдържат различни количества, тегла или описания.
• Стоката е описана прекалено общо или тарифният код е приет само по предложение на доставчика.
• A.TR е използван като универсално доказателство за турски произход.
• Не са проверени антидъмпинговите мита, квотите, ограниченията и необходимите сертификати.
• Решението за следващия режим се отлага до края на 90-дневния срок за временно складиране.
• В бюджета е включена само месечната складова такса, но не и разходът за всяко частично освобождаване.
• Не е уточнено кой отговаря при липса, повреда, разлика в теглото или нарушена пломба.
• Стоката има кратък срок на годност, но няма реалистичен график за продажба и освобождаване.
• След реекспорт липсва навременно отразено доказателство за фактическото напускане на ЕС.
• Митническото обезпечение е прието погрешно като застраховка срещу повреда или загуба на товара.

В Тия Логистикс разглеждаме митническото складиране като част от целия вносен процес, а не като отделна резервация на складова площ. Още преди изпращането проверяваме маршрута, документите, митническия статус, мястото на въвеждане и изискванията на избрания склад. Така можем да организираме последователно транспорта, транзита, митническото представителство, приемането и последващото освобождаване или реекспортиране на стоките.

При нужда от частични освобождавания предварително уточняваме как ще бъдат идентифицирани партидите, какви документи ще са необходими и какви отделни разходи ще възникват. Ако част от товара е предназначена за ЕС, а друга част ще продължи към пазар извън Съюза, планираме движенията така, че различните количества да останат ясно проследими.

Целта ни е още преди тръгването да знаете къде ще бъде приет товарът, как ще бъде придвижен под митнически контрол, какви документи трябва да предоставите и от какво ще се състои крайната цена. Това намалява риска от престой на границата или пристанището и ви позволява да използвате митническото складиране по предназначение – като инструмент за по-добро управление на стоките и оборотния капитал.